Състояния

Сияеш. Всичко е красиво. Просто не можеш да сдържиш меката си усмивка, която те кара да приличаш на свежо цвете, огряно от слънцето. Цялото ти тяло говори-изказва любовта, която блика от сърцето ти, без да има нужда да говориш. В очите ти има лек блясък. Всяка малка мимика или движение е плавно и перфектно, без дори да полагаш усилие. Знаеш, че твоето малко слънчице винаги ще те поддържа. Живееш само заради неговата светлина и топлина. Не си задаваш въпроса:"Кога ли всичко ще се обърка?". Просто се радваш на мига, усещаш живота...
Мрак. Няма светлина, която да може да те упъти. А и ти не се опитваш да търсиш път... Просто седиш сам, безжизнен и празен... Не, не празен-ако беше така нямаше да изпитваш нищо... Напротив-издълбаната дупка кърви прекалено силно... Болката е неописуема. Нямаш сили дори да заплачеш... Безжизненото изражение, залепено на лицето ти е маска... Всичко се разпада, а ти пропадаш в безкрайна бездна. Вече нищо няма значение, ти не съществуваш...